Населена от думите. Поезия, проза, диалози

Преди повече от тридесет години, по време на върха на „Златната епоха Чаушеску”, Ана Бландиана изрази своята неспособност да търпи насилието, унижението и лъжата. Тя спря да бъде публикувана, уволниха я и беше принудена да напусне както работата си, така и дома в Букурещ. Въпреки това, тя оставаше един от ярките примери за съпротива в дългата и мрачна нощ, обхванала нашия нещастен северен съсед.

Бландиана казва, че настъпва момент, в който човек трябва или да се откаже от всичко, или да стане защитник на истината – прокурор или съдия. Трябва да премине през трудните моменти като през празни пространства и да открие своето място – ъгъла си, откъдето Истината му отвръща с най-силното и продължително ехо след изказаното мнение.