Подходящи маневри в мъгливо време

Тази антология представя произведения на автори от различни поколения, всеки от които предлага уникален поглед и индивидуален стил в жанра. Всички 21 писатели, включени в колекцията, са родени преди 1989 г., а общото между тях е двустранният биографичен опит – както по време на комунизма, така и след него. Именно затова те имат ясна представа и принципи относно историческия контекст.

Чуждестранните читатели вероятно ще забележат известни тенденции като прехода от посткомунистическо към демократично общество, институционалната и морална обърканост, както и новата оценка на въображаемите реалности. Също така се изследват митовете, създадени от комунистическата пропаганда – каквито бяха режимите на Живков и Чаушеску – с оглед на деконструкцията им през посткомунистическия период. Румънските и българските писатели споделят интерес към комунистическото минало и неясните моменти в историята, оформена от тоталитарните власти. Литературите на двете държави обединяват сатирични елементи, дистопия или черен хумор с анализиране на социалните кризи чрез автофикция и параболи.

Съвременната румънска литература търси разнообразие в изображенията си не толкова за миналото, а за идентичността — динамична конструкция по пътя към европейската интеграция и справяне със стереотипите за маргинализиране или балканизъм. При всички тези автори наблюдаваме опити да се пренапише обществото след загубата му на идентичностния компас; те се стремят да разберат новия реализъм с различна интензивност. Проблемът остава в това че независимо от усилията да бъдат обхванати социалните трансформации, винаги има недоизказани аспекти. Както при българските творци, можем да говорим за липса на синхронизация между явленията в новото капиталистическо общество.

Дискурсът доминира над описанията: той често съдържа политически маневри спрямо новата действителност; присъстват съмнителното натрупване на богатства, триумфът на безцелния еротизъм and метафизичното разколебаване сред гражданството живеещи в сложна социална структура—световете изглеждащи едновременно заплашителни но предоставящи свобода само мечтана до този момент. Всеки автор подхожда индивидуално към въпроса какво правим със свободата придобита след края на комунизма? Наблюдават се усилия за обновление във прозата с цел синхронизиране с глобалната литература чрез необичайни стилистични подходи.