Двойникът

Темата за двойника, която е трайно присъстваща в световната литература, отново предизвиква размисли у читателите на един от най-оригиналните португалски автори и носител на Нобелова награда – Жозе Сарамаго (1922-2010). Множество критици намират паралели между неговото произведение и творби на Кафка, Бекет, Достоевски и Набоков. Романът „Двойникът“ (2002) вдъхновява филма „Враг“ (2013), режисиран от канадецa Денис Вилньов.

Основният въпрос, който ще разгледам тук, е свързан с концепцията за "другия". След като "другият" притежава качества подобни на моите и има право да бъде такъв какъвто съм аз, се замислям доколко желая този "друг" да навлезе в личното ми пространство. В тази история значението на "другия" придобива нова дълбочина... Всъщност нашият живот представлява 95% влияние от другите.

Тертулиано Масимо Афонсо е учител по история, който води самотен живот и често скучае. Един ден той осъзнава себе си в образа на второстепенен персонаж в неангажираща комедия. Разтревожен от това откритие, той започва да търси неизвестния актьор.

По уникален начин - чрез комбинация от хумор, трагични моменти, абсурд и напрежение в стил Хичкок - Сарамаго разказва неочакваната история за това търсене, преминавайки през различни изненадващи ситуации до драматичен финал. Той поставя тревожния въпрос относно загубата на идентичността във все по-глобализирания свят и изразява сериозно съмнение относно индивидуалността – ценена толкова много в западните общества – която всъщност налага стриктни граници за поведение и приличие. „Двойникът“ е роман както за търсенето на другия човек , така и за срещата със собственото Аз.