Обезумял

Случайно вдъхновение подтиква Филип да последва непозната жена в тълпата след края на работния си ден. Той не я разпознава и вижда само гърба й, но като в игра си поставя условия: ако тя се насочи натам, ще я остави да върви; ако тръгне в друга посока, ще продължи да я следва малко по-дълго. Това "преследване" изглежда безобидно – никому няма да навреди и дистанцията е толкова голяма, че жената вероятно дори няма да го усети. Вижда се повече като спортен предизвикателство - задача за него е да не загуби жената от поглед сред множеството. Какво обаче го мотивира? Защо изведнъж решава да пренебрегне ангажиментите си? Какво всъщност търси у нея? Има ли зад действията му скрити намерения? Дали това може би е опасна привлекателност? Цялостното усещане носи нотка на заплаха – нещо увлича както Филип, така и читателя с него. Как случайността влиза в живота ни? Можем ли наистина уверено да предполагаме или дори планираме за бъдещето? До каква степен можем действително да вярваме на сетивата си? Безброй въпроси осветляват начина на мислене у хората през двадесет и първи век.