Неведомите пътища на упованието

Темите за доброто и злото, вярата и неверието, взаимната любов и болезнената самота, милосърдието срещу безчувствителността, както и служенето на ближния в контекста на малодушието – това са вечните мотиви, присъщи на творчеството на Васил Пекунов.

Антон преминава през дълбока духовна криза след срещата си с Елена. Личният му свят е напълно разтърсен и разрушен. Той губи доверие в народа си относно способността да изгради нормална държава. Съмнява се даже във смисъла на човешкото съществуване. Въпреки това, мистичната Елена твърди, че между тях има стара неразрешена работа, която чака своето решение някъде там горе сред небесните архиви. Антон започва пътешествие по непознати маршрути на надеждата, където го очакват предизвикателства; понякога той самият се колебае относно реалността им и благодатта от тяхното преживяване. В един щастлив момент той чува свещени думи: "Никога не трябва да губиш надежда в смисъла на вселенската същност. Най-тежкият грях е да спреш да цениш факта само по себе си – че съществуваш като част от Божия план. Греховно е също така да не почиташ този план или да пренебрегваш възможността за негово опознаване."