Вдън гората Дикчам

"„Вдън гората Дикчам“ е безспорно най-значимата творба за Божинов, тъй като представлява неговото дебютно произведение, задавайки тон и стил. Без тази книга вероятно нямаше да се появи двайсет години по-късно шедьовърът „Калуня-каля“, който може да наречем българския Дунав - извор на множество малки поточета, които започнаха да текат още от 60-те години (безгрижни времена!).

В своята първа книга и по-късно в „Юлень“ писателят веднага показва себе си. Той е напълно осъзнат относно собствените си мисли и темите, които ще го занимават като автор; знае какво желае да предаде и вече разбира начина, по който това трябва да бъде направено.

В един от своите бележници Божинов споделя: Писането трябва да отразява начина ти на говорене. Разбира се, само ако твоят начин на говорене носи определена стойност. Ако имаш нещо важно за казване на другите. Ако самият ти притежаваш значимост... И няма нужда от подпис - можеш просто да бъдеш разпознат без него. Всичко трябва да бъде събрано и уплътнено като запечатан мед.

Струва си също така да отбележим, че „дикчам“ е турска дума с значение "прав чам" или "прав бор". Така Георги Божинов влиза в литературата - като прав бор. Такъв остана до края: дикчам - Божинов.
Животът му бе изпълнен с трудности и много години прекара в самота. Но както той каза някога: Земята се върти, светът продължава напред и постепенно всичко намира мястото си. Вече не е сам."
Милка Божинова-Рускова