Деспот Алексий Слав - владетелят на Родопите и Мелник

През 1208 година един български благородник, който до този момент е останал неизвестен, успява да привлече вниманието на императора на Латинската империя. Императорът решава, че именно той е подходящият партньор за съюз и дори родство. Периодът е динамичен и изпълнен с неочаквани обрати – България току-що се е възстановила след падението си, а Византийската империя вече не съществува под натиска на рицарите-кръстоносци. Този благородник носи имената Алексий Слав; той е деспот и самостоятелен владетел, към когото всички проявяват уважение. Историята му е разказана с много желание и вдъхновение от реалните факти около живота му. Книгата проследява развитието през първата половина на XIII век и стъпва върху критичен анализ на все още недостатъчно проучените ранни десетилетия на Второто българско царство, като акцентира върху значението на първото и второто поколение от династията Асеневци, сред които попада и деспот Алексий Слав.

„Този Слав управляваше мощната крепост Мелник и беше независим властелин, който не признаваше никого от околните господари. Често пъти той ставаше съюзник както на латинците поради роднинските си връзки с тях, така понякога подкрепяше българите (от Търновското царство) заради осъзнаването си за племенната принадлежност или даже бе в добри отношения с эпирския деспот Теодор Комнин. Независимо от всичко това обаче, никога не се подчиняваше напълно нито пък позволяваше някому да разчита на неговата безусловна вярност." - Георги Акрополит