Забравената книга

Имало е един съветски автор на име Леонид Добичин. През 1936 година, по време на едно от заседанията, "формалистите" били подложени на остри нападки и той самият получил критика (наречен "позор", "подражание на Джойс", а дори казали: "Добычин е нашият ленинградски грях"). Когато му дали възможност да говори, той излязъл напред, погледнал присъстващите и заявил: "За съжаление, не мога да се съглася с всичко това". След тези думи напуснал залата и повече никога не бил видян.

Според Дмитрий Воденников

Той нямал аналог. Бил уникален. Съществувал в литературата - а може би не само там - без да желае нищо за себе си, без надежди или страхове относно мнението на околните.

Вениамин Каверин

Добичин не описва ситуации или обяснява явления; вместо това показва чрез малки детайли – било то сюжетни или лексикални – които формират пълна и дори прекомерна представа за живота на героите си. Този живот ги обгръща и обезличава. Под микроскопа на Добичин можем да видим много повече отколкото през най-голям телескоп; в действителността таванът им е нисък и лишен от звезди. Но Добичин притежавал собствено небесно пространство.

Борис Парамонов