Кафява захар

Михаил Михайлов е роден на 15 юли 1955 г. в София. Той завършва архитектура през 1982 г., а от 1985 г. се установява в Африка, където заема поста декан в Колежа по изкуствата на Намибия и е почетен консул на Република България там. Освен това, той е член на Съюза на българските писатели.

Дебютният му роман „Анича“ представлява социална фантастика и разглежда въпросите около възникването и евентуалното изчезване на парите като основна причина за моралния упадък в обществото. Авторът черпи вдъхновение от древната цивилизация, която населявала Варненския черноморски залив преди седем хиляди години.

Михаил Михайлов има страст към лова и част от творчеството му се фокусира върху темата за животните и природата. Разказите „Африкански пусии“ и „Лов и Любов“ представят величието на природата, нейния баланс и неписаните закони, които човек нарушава.

В новелата си „Бушменска прокоба“, авторът детайлно описва трагичната съдба на бушмените, а критиците я сравняват с произведението "Старецът и морето" на Хемингуей благодарение на нейната образност и дълбочина. Тази книга получава признание като "Книга на годината" през 2010 г. в Намибия след официално представяне от министър-председателя Нахас Ангула. За нея Михаил Михайлов получава титлата „Писател на Африка“ както и литературната награда „Дивото“ от БЛРС, посветена на Дончо Цончев; книгата също така е преведена auf немски език.

Историческият роман “Богосъздателят” проследява историята от момента, когато семитите напускат Египет до тяхното заминаване обратно там. В него се анализира връзката между монотеизма при фараона Ехнатон και произхода na eврейската религия. Пък романът “История na истината” предлага философско обобщение относно диалектическия материализъм.

„Кафява захар“ разкрива конфликтa между главните герои, които се опитват да контролират тъмните си аспекти i да живеят със съчувствие към другите хора.