Перфидни илюзии

**ПРИЛОЖЕНИЕ НА ПРЕЖИВЯНОТО**

В интервю от средата на 20-ти век, известният американски автор Артър Милър отбелязва, че литературата получава международно признание само когато носи универсално значение. Книгата, която разглеждаме в момента, е точно такава – съдба, която усещаме като наша собствена. В настоящите разкази откриваме напрежение и екзотика, музика и различни предизвикателства, преминали през българин хиляди километри далеч от родината си. Докато за някои политически фигури публикуването на мемоари може да служи за оправдание на действията им по време на кариерата им, то Михаил Михайлов го прави с искреното желание да сподели своите преживявания с читателите и те също да ги изживеят.

Събитията в високопланинските платформи на Абисиния или безкрайните савани на Намибия – а дори и тези в пампасите на Боливия или долината Ориноко – би трябвало да ангажират всяка човешка душа поради тяхната глобална значимост. В този контекст информацията предоставена от автора ни обогатява. Тази зависимост вече има своя аналог у нас; „преоткритето“ на българския народ като неразривна част от историята през XIX век е резултат от наблюденията на чуждестранните пътешественици, които посещават нашите земи движени от любопитство към "дивата" Европа. Те постепенно започват да се интересуват не само повърхностно, а задълбочено във въпросния етнос и неговото значение. Идеализираният образ на трудолюбива българска жена до кладенеца губи привлекателността си; вместо това те откриват страна с уникална писменост и висока културна стойност - различие без което не можем напълно да осъзнаем световната цивилизация.

Тази книга е предназначена за всеки дом и всяко творческо мислене. Съдържа автентичен диалог, вдъхновяваща комуникация и размисли за човечеството; всичко това показва таланта на един опитен писател – добродушен авантюрист и гражданин със световен поглед. Действията протичат динамично без ненужни описания; конкретиката е трагикомична по природа. Ренесансовият философ Мишел дьо Монтен пише как мрази крайната цел на своето пътешествие именно защото ще приключи то; ние обаче можем утешително да се върнем към „Перфидни иллюзии“, където научаваме важни истини поднесени простички език - истини които сме смятали за познати но никога не трябва да забравяме.

Професор Андрей ПАНТЕВ