Роса по залез

Тошо Дончев е лидер и социолог, член на Съюза на унгарските писатели, а от 2014 г. - част от Съюза на българските писатели. Роден е през 1944 г. в Будапеща и следва както там, така и в София. Завършва Университета „Лоранд Йотвьош" (Будапеща) и защитава докторска дисертация в Института по социология към Българската академия на науките през 1984 г. Между 1991 и 1994 година заема поста председател на Кръглата маса за малцинствени и граждански организации в Унгария, след което между 1995 и 1998 г. ръководи Българското републиканско самоуправление; периодът от 1998 до 2000 година го намира като председател на Управлението за национални и етнически малцинства. През 1991 г., той основава списание „Хемус". Отговаря за Унгарския културен институт в София от 2011 до 2015 година.

За приноса си към обществото Тошо Дончев е награждаван многократно от българската и унгарската държава с различни престижни отличия.

На български език са публикувани пет негови книги: „Българи от ново време" (2000), „Прокълнатото щастие на леля Ица" (2008), „Вълчи вой - кучи лай" (2012), „Умната! Или петте правила на щастието" (2013) и „За делничните добродетели" (2018). В Унгария излизат заглавата му "От все сърце. Изповеди за един българин", двуезично издание от 2015 г.; "За делничните добродетели", триезично тълкуване относно уникалното поведение на българите по време на Холокоста (2016); "Изповедите на един българин" (2014) и "Закуската на Армин Фишер" (2018). Освен това той превежда пет романа написани от български автори, включително творбата "Женско сърце" от Йордан Йовков.