Събирачът на думи. Разкази

Спомняте ли си родния си град и малката уличка, в която се намираше хлебопекарницата на ъгъла? Цветните кафенета и ателиетата за ръчно изработени бижута, кукли и сувенири? А какво ще кажете за очите на майка ви или онзи тъжен площад с мрачната камбанария и меланхоличните хора и дървета? Колко много спомени може да събере човешкият ум?

В своята дебютна книга с разкази „Събирачът на думи”, Десислава Грамадникова успява да запази множество спомени, свързани с Пловдив и уникалния квартал „Капана”, както и със своето фотографско студио и странни посетители. Тя дори ни пренася до "залив на сирените" – място, което е толкова реално, колкото е въображаемо. Умее да ги запази непокътнати от времето, подобно на часовник с избелял циферблат в „Къща за снимки”, който показва осем часа и единайсет минути безкрайно дълго време. Но тя не само това прави; като истински "събирач на думи", сътворява от собствените си спомени красиви фрагменти от живота – понякога вдъхновяващи, а друг път - тъжни.

Десислава Грамадникова прилича повече на ловък акробат по въже между камбанарията и балкона на сеньорита Моралес. Както казва американският психолог Даниел Гилбърт: „Използваме очите си за космоса, а въображението – за времето.”

Писането на разкази е предизвикателство особено когато става дума за кратки форми като тези в настоящия сборник. Необходимо е със стегнат език да привлечеш вниманието на читателя така, че той да преживее цяла история само в няколко минути или страници. Фотографското око на Десислава обаче успешно преодолява тази трудност чрез думите като средство за визуализиране.

Тази интересна дебютна творба съдържа двадесет три разказа; сред тях откриваме първата голяма любов скрита във вкуса към манастирска ябълка или историята за писателя вдъхновяван от смъртта около него. Накрая сме поканени да потопим пръсти в болничния халат на Илай, където откриваме грижливо прибрана думата ЖИВОТ. Всички тези моменти представляват частица от нашия живот, любезно поднесена от авторката.

На финала естествено възниква въпросът: „Какво струва една обикновена любов?” Авторката предоставя конкретен ответ: “Обикновената любов струва точно осемнайсет лева и седемдесет стотинки.” След това ние сами я превръздаме в нещо безценно благодарение именно спомените които натрупваме през целия си живот.

Насладете се напълно на историите в тази книга! Четете ги по начина по който Десислава ги е написала – независимо дали последователно или разбъркано – усетете ги според вашият опит. В края краищата най-ценният аспект при четене е способността ни да видим света такъв какъвто го ценим.