Бабини-Ягини. Разкази и новели

От дълго време приказките ме караха да се замислям над определени въпроси, като например: защо героите винаги тръгват към гората, след като са предупредени за вълци и други заплахи? Казано им е да вървят по пътеката, но те сякаш умишлено се потапят в непроходимите дебри. Какво търсят там? Може би ще помислите, че това е детински въпрос, но колко от опитните и поумнелите биха могли да отговорят без да споменават забрани, които не си струва даже да обсъждаме: не докосвай огъня – ще те изгори; не ходи в гората – защото…

Сега, след дълго търсене на отговори на своите въпроси, осъзнах, че никой няма желание сам да попадне в гората. Страхът и недоволството му от живота го водят натам; той просто не може да се справя с малката си реалност. А разказвачите на приказки винаги са знаели за онази загадъчна гора – мястото на подсъзнателното, където всеки рано или късно попада. И колкото по-сложен става човекът, толкова повече тази гора става гъста и объркана.

Любов Кронева