Този мой живот си беше хубав

В книгата „Този мой живот си беше хубав“ Жан д’Ормесон играе двойна роля – той е както обвиняем, така и прокурор в собственото си дело. В този кратък, ексцентричен и завладяващ диалог авторът преглежда важните моменти от своя живот, започнал след Първата световна война и продължил през Голямата депресия. Под натиска на строгия и състрадателен, понякога безмилостно ироничен свой вътрешен глас като прокурор, Д’Ормесон се връща назад във времето и с помощта на спомени и размисли рисува впечатляваща, разнообразна картина на своето съществуване. В динамичния поток от събития и личности изплуват имената на Колбер, Фуке, Босюе, Расин, Франсоа Митеран, Реймон Арон, Пол Моранд и Луи Арагон – последният вдъхновява заглавието на неговата лебедова песен.

С присъщ закачлив стил изпълнен с хумор и креативност Д’Ормесон разкрива пред читателя истинската страст в историята за живота си. Това е равносметка със спомени за разкаяние и мечти – никога не реализирани от великого писател - представена без носталгия или патетизъм; тя оформя многостранния портрет на един век в контекста на целия френски народ.

„Този мой живот си беше хубав“ не представлява просто поредната мемоарна книга; това е отражение на вътрешния монолог между автора самият себе си по типичния начин за творчеството му – леко тъжно но пронизано с меланхолия наред с непоклатимата надежда към човешкото доброта.