Без граници, маски и други затвори

Имаше един период (или понякога все още съществува) разбиране за поезията, според което лириката трябва да бъде тъжна и меланхолична, сякаш представлява вдовица с посивели коси, покрита с черен шал. За щастие, този неясно появил се стил днес изглежда потъва в забрава - поезията остава свързана с вечността, но по един радостен и игрив начин. Това не я прави повърхностна; напротив - тази книга предлага на читателя нов поглед към живота, който надхвърля материалните аспекти. В това се крият и поетичните вдъхновения на Ана-Мария Герасимова: тя отправя покана към своите връстници и всички останали да видят битието си в неговата възвишеност и дарба. И да му благодарят, както сама обича да пише. Завършвам разсъжденията си за нейното творчество със следните думи: "Благодаря ти, Ана-Мария, за тези светли стихове, които напомнят за тъмнината, но никога не й се предават."

Митко Новков

Поезията на Ана-Мария е извор на любов и надежда; тя представлява непрестанно търсене и откритие отново до пълния завършен образ в сърцето ни. Докато последователно подреждаме пъзела си във формата на нейните редове - те ухаят на жасмин; усмихват се или плачат и вярват в доброто при всеки недописан ред. Стилът ѝ е бързосменяем, модерен - накъсан но все пак мелодичен. Той носи духа както на познати идеи така и новаторски внушения. Да навлезем в нейния свят е като да сме запознати с всичките му тайни докато едновременно научаваме повече за самите себе си - оставяме младостта безкрайна споделяйки танците без ограничения или маски.

Йоана Мирчева