На Западния фронт нищо ново. Обратният път (ново издание)
Издателство: | Сиела |
Брой страници: | 520 |
Година на издаване: | 2022 |
Дата на издаване: | 2022-02-04 |
ISBN: | 9789542838074 |
SKU: | 86775430013 |
Размери: | 15x22 |
Тегло: | 665 грама |
Корици: | ТВЪРДИ |
Цена: | 23 лв. |
Водихме война срещу самите себе си, без да осъзнаваме! Всеки точен изстрел засягаше някого от нас. Слушай внимателно: младежта по целия свят се впусна в битка и във всяка държава вярваше, че защитава свободата! Но навсякъде тя беше измамена и експлоатирана; вместо да се бори за идеали, младите хора защитават интереси. Във всяка страна те бяха убивани от куршуми и сами унищожаваха живота си! Не разбираш ли? Има само една истинска борба – тази против лъжата, половинчатостта, компромисите и остарелите идеи! – Лейтенант Лудвиг Брайер в „Обратният път” на Ерих Мария Ремарк.
Няма по-силен свидетел на трагедията и абсурда на войната от историите на загиналите в нея. Няма по-величествен паметник от проваленото съществуване, инвалидизираните тела и изгубените души на оцелелите след конфликта. Повече от сто години след началото на Първата световна война романите „На Западния фронт нищо ново” и „Обратният път” на Ерих Мария Ремарк продължават да звучат болезнено актуално, тъй като светът никога не е спирал да воюва. Без претенции за проповедник германският автор успява в тези произведения да улови страданието на група войници; част от тях стават жертви на жестоката машина за смърт, а други изпитват духовната парализа на следвоенното общество, което ги отказва или което те самият не могат да проумеят — единственият им опит досега е бил свързан с кръвта, окопните условия и смъртта.
„На Западния фронт нищо ново“ излиза през 1929 г., преведен е за 18 месеца на 22 езика с над 2.5 милиона продажби. През 1931 г. Ремарк публикува продължението „Обратният път“, където разказва истории за онези, които са преживели Първата световна война. И двете книги са заклеймени от режима при националсоциалистическата партия; забранени са и горени публично под техните клади; освен това Ремарк е принуден да напусне родината си.
.
.