Съли, Съсльо и нашествието на Горностая

Никога не съм спирала да обичам историите, които баща ми ми разказваше преди да заспя. Помня, че те бяха като сериал - с двама постоянни герои, живеещи под огромния камък в близката гора: Съселът отдолу и Горностая на горната част, откъдето идва името му. Бях още малка и вероятно много бързо заспивах, защото запомних само това.

Но ясно помня как татко ме хващаше за ръка и ме водеше на разходки - през мостчето над дерето и по пътечката между дърветата до камъка. В детските ми очи той изглеждаше изключително голям - покрит с мъх и наполовина заровен в земята. Сядахме на дънера до него, за да си починем и слушаме песента на птиците над нас; всякаш тайничко се надявах да видя лицата или на Съсела, или на Горностая.

Не знам дали причината е приказката сама по себе си, героите ѝ или просто любовта от страна на татко, но именно затова се влюбих в Нашата гора. Всеки път когато имах възможност, тръгвах по пътечката. Знаех добре къде е камъкът - вече не толкова величествен и не толкова далечен както преди.

Тази е моята история за Съли, Съсльо и Горностая - такава каквато ми я разказа камъкът след като татко вече го нямаше...

Димана Гуляшка