Всички погубени места

Какво всъщност означава да носиш вина? Ако си наясно, че се извършва зло, задължително ли е да опиташ да го спреш? А какво ако си дете?

Гретел Фърнсби е на 91 години и от десетилетия живее в престижна сграда в Лондон. Тя никога не споделя за бягството си от нацистка Германия, когато е била едва дванайсетгодишна. Не говори и за своя баща, който е бил комендант в един от най-страшните концентрационни лагери по времето на Райха. Сега, след толкова много време, Гретел отново се изправя пред същата дилема като преди години. В миналото тя е отказвала да признае участието си в злодеянията, но този път има възможността да преосмисли вината си и чувството за загуба и разкаяние; освен това получава шанс да помогне на едно малко момче. Но ако го направи, ще трябва да разкрие тайните, които цял живот е пазила скрити. Сега изборът й може би ще бъде различен... независимо от цената.

Това представлява забележително литературно достижение. „Всички погубени места“ поставя под въпрос злото и разглежда темите за вината и стремежа към избягване на последствията ѝ. Джон Бойн умело вплита сложните нишки на сюжета и още веднъж доказва своите способности като един от най-умелите писатели.
Донал Райън