Социална психология на езика

В монографията си Красимира Алексова изследва ролята, формите и приложенията на предположителните глаголни конструкции, известни като презумптив. Например: „Това ще да е работа на Иван“. Авторката установява, че презумптивът представлява самостоятелна категория, която не зависи от наклонението или евиденциалността. Интересно е, че в презумптива се запазва частицата "да", а отрицателните форми се образуват с частицата "не", вместо с конструкцията "няма да", каквато наблюдаваме при индикативните бъдещи времена. Освен това съществуват съвпадения между формите на времената в презумптива поради процеси на формиране и премахването на разликата между нерезултативни и резултативни времена. Най-забележителната характеристика обаче са несвидетелските и свидетелските форми в миналите времена на презумптива. В книгата са включени множество примери за употреба на тази форма в историографски текстове от първата половина на ХХ век, както и в исторически романи и разкази от същия период, електронни корпуси и интернет ресурси. Всички те подчертават независимия характер на презумптива в съвременния български език и неговото продължаващо присъствие днес.