Удоволствието от чая

Историята на чая датира от много древни времена. Според едно предание, легендарният Втори император Шен Нун, известен и като Божествения лечител, е първият, който открил полезните свойства на чаените листа. Той управлявал в Поднебесната империя около началото на второто хилядолетие пр. н. е., като освен чая представил на хората просото и билките и ги научил как да обработват земята.

В началото на първото хилядолетие след Христа било установено чрез опит, че най-качественият чай се получава от най-младите листа на растението. В този период към многобройните му названия се добавя още едно - „ча", което означава „младо листенце". От това название произлизат имената за напитката в повечето езици по света.

Между 400-600 г. след Христа китайските писмени източници все по-често споменават употребата на чая. Листата на диворастящия чай били основният компонент за храна, но вече започвали да се правят опити за негово култивиране. Чаят обикновено бил използван като лекарство или ритуална напитка от будистки и даоистки монаси, а също така намирал приложение и в ежедневието. По онова време приготвянето му ставало по следния начин: чаените листа се смачквали и пресовали до форма подобна на питки, които после леко запичали или сушели под формата на блокчета. След това част от такова блокче се поставяло в глинено гърне, заливало се с вряла вода и към него прибавяли сол, лук, джинджифил и други подправки – така получавали нещо като чаена супа с различни рецепти според региона.