Прераждането на Питър Прауд

Той напусна вилата и се потопи в нощната тъма. Беше напълно гол. От северната страна на езерото, над планината, луната висеше в небето. Почти пълна и наклонена на една страна, тя скачаше между бягащите облаци. Той се усмихна към нея и леко залитна. Образът й започна да се дублира пред очите му. Сега виждаше две луни. Фокусирайки вниманието си, успя отново да ги събере в едно цяло. Езерото пред него изглеждаше като мътно злато, разстилащо се под погледа му. Остър есенен вятър режеще въздуха с особена сила по това време на годината набраздяваше повърхността на водата, а тихата меланхолична песен пронизваше пространството сред борчета, дъбове и кленове. Усещането за миризма идваше от борова смола, димящи дърва и гниещи листа - езерото вече намекваше за настъпването на зимния сезон твърде рано. Той потрепери при първия порив на хладния вятър, но след това почти забрави за него; всъщност свежият бриз само усили радостното му опиянение...