Студена планина

Когато Чарлз Фрейзър получава престижната национална награда за литература в САЩ през 1997 година с романа си "Студена планина", реакцията е изненада. От една страна, това е неговият дебютен роман, а от друга - той представя дълбоко и драматично произведение, което разглежда значим период от американската история – гражданската война.

Изненадата идва от факта, че млад автор успява да създаде почти епичен текст, в който вниманието към детайлите и точността на описанията са безценни. В основата на любовната история лежи старата мъдрост “Защото любовта е силна като смъртта”. Сред жестокостите и страданията на войната двамата главни персонажи оцеляват благодарение на спомените за кратките мигове щастие и обещанието да се върнат един към друг. Пътят на Инман към любимата му е изпълнен с трудности и препятствия, а нейното уединение носи моменти на лудост. Верността между тях остава тяхната единствена опора и сила. Фрейзър показва обич към своите герои, дарявайки ги със способността да обичат - “Блажени обичащите”, въпреки страданието и болката... На края какво надделява – тъмното или светлото?

Романът напомня най-добрите примери по темата "любов по време на война" благодарение на умелото пресъздаване на човешката нужда от нежност и топлина срещу абсурдността на конфликта. Загубата на синове и безсилните жени предопределят пацифисткия дух както у главния герой, така и у автора самия. Кинематографският стил при повествованието не остава незабелязан дори от режисьора Антони Мингела.

Българските читатели заслужават литературно-филмова интерпретация "Студена планина" след международния успех, постигнат от тази история.