Мъртви души

Гогол е един от най-мистериозните руски автори, като усилията за по-добро опознаване на неговото творчество все още са недостатъчни. Той е дори по-загадъчен от Достоевски, който сам се е постарал да разкрие сложността и противоречивостта на своя дух. В произведенията му ясно личи борбата между доброто и злото. Напротив, Гогол остава загадка до края на живота си, носейки в себе си неизяснена тайна, която не успява да разкрие.

Той е единственият руски писател с усещане за магичност; успешно предава влиянието на тъмни и зли магически сили. Вероятно това влияние идва от Запада и католическа Полша. Неговите творби изразяват страховито отмъщение, изпълнено с магизъм – подобен мотив можем да открием както в "Мъртви души", така и в "Ревизор". Гогол притежава уникално силно чувство за злото; той не намира утеха там, където Достоевски я открива - в образа на Зосима или връзката със земята. За него няма спасителни моменти или надежда сред демоничните образи около него.

Старите руски критици не успяха да усетят ужаса в художествеността на Гогол. Как биха могли? Рационалистичното просвещение ги лишаваше от възможността да осмислят такива смущаващи явления. Критиката бе твърде „прогресивна“ мислеща; тя отказваше да вярва в демоните и предпочиташе да използва Гогол само за свои прагматични цели.

Традиционно творчеството на велики писатели се експлоатираше за обществени проповеди. За първи път истинската страхотия у Гогол бе забелязана от друг критик - В.В. Розанов, който макар че не харесвал автора и пишеше негативно за него, разбираше какъв художник на злото всъщност е Гогол...