Няма нищо страшно

„Не вярвам в Бог, но Той ми липсва“ – така започва новата си творба Джулиан Барнс. Авторът споделя, че често размишлява върху смъртта и нейните аспекти: паметта и забравянето, стареенето и страха, религията и атеизма. От позицията на атеист през двайсетте години от живота си до агностик на шейсет, той заявява още в заглавието „Няма нищо страшно“, въпреки че откровенията му са далеч от категоричността. Вместо това получаваме по-скоро лична и интригуваща дискусия, в която участват мнения или проявления на близките му роднини, както и мислители като Платон, Цицерон, Гьоте, Стендал, Зола и много други изявени личности.

Тази увлекателна книга за смъртта успява да предизвика смях след моментите на тъга – явление възможно само благодарение на талантлив разказвач с усет към многозначителния хумор. Заглавието вероятно намеква за безстрашието при разглеждане на подобни теми. Въпреки мрачната си същност тази витална творба е сравнима с великия шедьовър „Папагалът на Флобер“.

Ако четем новата книга на Барнс с молив в ръка, страниците ще се изпълнят с удивителни бележки като знак за одобрение или възхищение!
Ню Стейтсмън