Мечтателката от Остенде

Ерик-Еманюел Шмит е роден през 1960 година в Лион, Франция. Той изучава музика и литература, след което философия в Екол Нормал в Улм. Писането на пиеси започва след едно пътуване до пустинята Хогар, където преживява незабравимо усещане. Дебютната му пиеса "Нощта на семейство Валон" (1993) бързо го утвърдява като един от най-популярните съвременни френски драматурзи. През 1994 г. печели наградата „Молиер”. Произведенията му се поставят в над 40 държави по света, а част от тях са адаптирани за киното. От 1997 г., той започва да пише романи и получава първата си награда за роман през 1994 г., а през юли 2001 г. Френската академия му присъжда Голямата награда за театър и цялостното му творчество. Също така през 2001 година е удостоен с Голямата награда на читателките на списание Elle.

В България Шмит е известен не само със спектаклите по неговите произведения, но и благодарение на изданията на Леге Артис: "Евангелие според Пилат", тетралогията „Кръговрат на незримото”, която включва заглавия като: "Оскар и розовата дама", "Господин Ибрахим и цветята на Корана", "Миларепа" и "Синът на Ной", както и разказите “Одет Тулмонд” и други истории.

Творбата съдържа пет новели с непредвидими завършеци, една от които носи името „Мечтателката от Остенде”. Героините представляват жени в средна възраст или по-възрастни, водещи привидно обикновени животи. Характерно за стила на Шмит е лекотата при написването им без повърхностност; те предлагат значителна доза човечност, любов към персонажите, интригуваща фабула подходяща за трилър и шокиращ финал.