Един прекрасен недостатък

„Да възприемаш света през погледа на Лучия е все едно да откриваш всички чудеса и заплахи, които остават незабелязани от мнозинството.“ Паулу Коелю

Холандският автор Артюр Жапен (1956 г.) представя историята на известния Джакомо Казанова от напълно различна перспектива – през очите на жена. Разказът се води от името на Лучия, неговата млада и очарователна любима, която е само четиринадесет години стара. Тяхната връзка приключва поради трагично недоразумение (може би намесата на съдбата?!). Пътуваме с тях от слънчевото италианско Пазиано до Венеция и Париж, а след това в мъгливия северен Амстердам, където двамата се срещат отново край каналите след години; финалът настъпва чак в Америка – Новият свят, който служи за убежище на европейските авантюристи и вероятно е дом на потомците на Казанова.

Романът впечатлява със своята психологическа дълбочина и стилистична изразителност. Той проследява не само сложния живот на красивата, но същевременно обезобразена Лучия, но също така ни предлага интересни исторически детайли за времето – от лукса сред венецианската аристокрация до социалните проблеми в бордеите и публичните домове в Амстердам. Описанията са живописни и прецизни: уличният живот и кръчмите за моряци край пристанището оживяват пред нас; хумористичните картини на странни „научни експерименти“ сред прогресивното френско общество добавят колорит към повествованието.

Казанова – или кавалерът Дьо Сейнгалт тук не се представя единствено като обаяние с еротични похождения; той е показан повече като личност с освободени мисли, притежаваща забележителен интелектуален капацитет и чувствителност. Въпреки това той остава без всякакви романтични заблуди благодарение на циничния си поглед върху живота. В мемоарите си действително споменава „несправедливостта“, която е причинил към младата си любовница; обаче рядко размишлява над нейното бъдеще – този невероятен драматичен сюжет с нюансите близки до съвременния трилър служи блестящо за основа на романа.