Биография на глада

Гладът, разглеждан в най-широкия смисъл на термина - като желание, импулс и мотивация - е основната тема на новия роман на Амели Нотомб. Тя я представя по блестящ начин с характерния си лек и четивен стил, обогатен от хумор и автобиографични моменти от детството си.

Физиците мечтаят да формулират един универсален закон, който да обяснява Вселената. Това изглежда изключително сложно. Ако приемем, че аз самият съм Вселена, то моят главен двигател е гладът. Не твърдя, че имам уникално усещане за глад – това е нещо общочовешко. Въпреки това считам себе си за експерт в тази област; откакто помня се чувствам непрекъснато огладнял.

Израснал съм в заможна среда и у дома никога не сме изпитвали недостиг на нищо. Заради това моят глад ми се струва специфичен – той остава социално необясним.
Трябва да подчертая още, че моят глад следва да бъде разбран по-широко: ако беше само глад за храна, ситуацията нямаше да бъде толкова тежка. Съществува ли всъщност само физически глад? Може би стомашният дискомфорт е просто проява на дълбочинната нужда от нещо повече? Под „глад“ разбирам опустошителното чувство за липса във всяко отношение – мъчителното усещане за празнота и стремежа към реалността; там където отсъства всичко и желанието води до появата на нещо ново.