Оригиналът на Лаура. (Умирането е забавно)

Д-р Филип Уайлд, изключителен учен с остроумие, богатство и значително телесно тегло, е свикнал да бъде унижаван и измамен от съпругата си – младата, привлекателна и свободолюбива Флора. Един от нейните любовници дори записва изневерите й в книга под заглавие „Моята Лаура” и я предоставя на Уайлд. След като е опозорен, той търси утеха в виртуално саморазрушение.

Набоков работи над произведението „Оригиналът на Лаура” между 1975 и 1977 година. С осъзнаването, че няма да завърши книгата преди смъртта си, той инструктира жена си Вера и сина си Дмитрий да унищожат ръкописа (състоящ се от 138 картончета с написани на ръка бележки), но те не намират к courage да го направят. Така ръкописът остава в банков сейф повече от тридесет години. След кончината на майка си Дмитрий Набоков решава да публикува творбата. „Оригиналът на Лаура” излиза през ноември 2009 година – 32 години след смъртта на автора. Изданието съдържа факсимилията на написаното по ръка върху картончетата заедно със съответстващия печатен текст. Предговорът от Дмитрий описва историята зад произведението.

Реакцията сред критиците е противоречива; някои считат, че волята на голямото писателско име трябваше да бъде уважена и че книгата представя Набоков в неблагоприятна светлина. Други обаче виждат гения му дори във фрагментарността на текста.

Романът проявява натрапчиво внимание към темите за смъртта и душата с упоритост при размисъл - според "Ню Йорк Таймс".

„Оригиналът на Лаура” е една от най-завладяващите творби на Набоков - твърди "Сан Франциско Кроникъл".

Според "Скотсман", романът наподобява напукана мозайка: словото му блести понякога мъчително неопределено, а тук-там предлага удивителни алитерации.

По думите на Мартин Еймис: същността на Набоков представлява чудотворно-плодородна нестабилност; без предупреждение думите се отделят от обичайното ежедневие като светкавици в нощното небе, озаряващи скрити копнежи и страхове.