Градината на очакванията и отсрещната врата

Някогаш журналистка от радиото ми предложи да подбера песните за предаването, в което щяхме да обсъждаме различни интелектуални теми. Избройх няколко любими парчета, осъзнавайки, че те не са свързани помежду си. Въпреки това се притеснявах, че не успях да избера повече заглавия. Самото предаване обаче беше леко разочароващо за мен – вместо имената на песните, които бях посочила, бяха включени други композиции - непознати и почти неприятни за слушане. Освен това имаше и малко ранна опера, която изобщо не очаквах. След шоуто журналистката ми сподели: „Кристин, не знаех, че изборът ви е толкова среден и немузикантски. Тези песни просто са хитове! Предишните участници избираха джаз или класика...“

Явно проблемът бе в моя вкус – той би трябвало учтиво да бъде взет под внимание, но всъщност бе коригиран и повдигнат до нивото на събитието. Екипът на радиото изглеждаше обезпокоен относно стила на предаването.

Това ме натъжи. Не защото смятах, че „драгият слушател“ ще се почувства по-добре с моите песни – аз не съм музикант и нямам намерение да се конкурирам с невидими опоненти по сложност на композициите. Натъженa бях единствено от факта, че ме попитаха каква е моята музика.

Ако сте притеснени дали нещо няма да ви хареса – недейте да питате; ако искате истински да приемете човека такъв какъвто е – задавайте въпроси без ограничения. Нека само никога не бъдем принуждавани да лъжем за нашите предпочитания; защото един ден може би ще се окажем среди чужди предмети и ще осъзнаем невъзможността ни да се пробудим истински.