Сабазий

Музикантът получава покана за среща от свой близък роднина, когото е смятал за мъртъв до момента. И двамата са на сходна възраст и са се виждали единствено в детството си. Няма причина нито единият, нито другият да търси другия. Въпреки че музикантът има своите колебания, решава да отиде на срещата. Приема предложение, което не е искал, но няма как да го откаже. Така започва една разрушителна връзка, изпълнена с щедрост и рационално мислене, предателство и вярност.

Кой всъщност е Сабазий? Той представлява бога на опиянението, екстаза, абсурда и яростта. Полубезсмъртен полул човек, който присъства в живота на всички ни и същевременно е уязвим като тях. Донесе радост или разруха; променя хората по различен начин. Рано или късно всеки започва да говори за него, но обикновено тогава вече е късно.

Чрез две древнокитайски митологии - тези за Сабазий (известен още като Дионис) и Орфей - романът разглежда България през последното десетилетие и показва как хаосът може да бъде ред за някои хора. Как историята се повтаря непрекъснато. Как древните притчи относно любовта, страха, мисията, приятелството и смъртта успяват да шепнат днешния ден със своя език.