Дворецът на бълхите

Някога смятан за една от най-впечатляващите сгради в Истанбул, днес „Дворецът на бълхите” е затънал в разруха. Той носи спомени за радостния живот на Агрипина, а стените му съхраняват множество различни съдби.

Сред историите се открояват тези на пиянствуващ академик – погълнат от философски размисли, изпаднала еврейка – търсеща истинската любов и очарователна мадам – чието мрачно минало все още обитава пространството. В тях се крие истината за лъжата и началото след края на пътя.

Тази книга разглежда хоризонталните и вертикалните линии в живота.

„Дворецът на бълхите” дебютира на турския книжен пазар през 2002 година и бързо става хит сред читателите. Това е третият роман на Елиф Шафак, родена в Страсбург. По това време тя вече е утвърдена авторка у дома си, печелейки наградата „Руми” с първия си роман през 1998 година. Днес я наричат най-популярната жена писателка в Турция; има дванадесет книги, преведени на над 30 езика, както и многобройни статии във водещи медии като „Гардиън”, „Монд” и „Ню Йорк Таймс”. Омъжена майка на две деца, тя разделя времето си между Истанбул и Лондон. Въпреки че често пътува по света, чувството й за принадлежност към Истанбул остава силно; градът играе важна роля в нейната литература.

„Всяко едно лице от 'Дворецът на бълхите' носи частица от мен,” казва Шафак. “Тези герои са мої сродни души; те отражават част от моите мисли и чувства.” В романа умело интегрира структурата на "Хиляда и една нощ", създавайки история вътре в друга история - любовта й към Истанбул пронизва всяка страница. Ако носите този град в душата си или искате да научите повече за него, тази книга ще ви докосне дълбоко. Както отбелязват от “Ню Йорк Таймс”: “Шафак блести със способността си да описва извивките по улиците на града, които запазват следи от безброй култури под Османската империя.” Романът "Дворецът на бълхите" потвърждава репутацията й като един от най-добрите автори възникнали върху турската литературна сцена.