Договорът ми с Бога

Случайно се оказах българист. Мога да твърдя, че не аз избрах това призвание, а то ме намери само по себе си. В младежката ми лекомислие го изоставих и за кратко станах дипломат, но той отново ме повика, потвърдил старата будистка истина: "Където и да тръгнеш, все пак ще се срещнеш със самия себе си." Защото жизненият път не води към кариера или успехи в политиката и парите, а към осъзнаване на смисъла на човешкия живот – моето призвание е да служа. Където и да съм, продължавам напред по този маршрут. Кариерата и богатството са важни, но животът предлага много повече от тях; няма нужда постоянно да ги преследваш. Иначе можем да се окажем в ситуацията на стар английски надпис: "Тук почива Джон Смит. Роди се като човек, но умря като търговец." Само служенето може действително да придаде стойност на живота ни. Никога не съм губил надеждата, че мога да бъда полезен и посветя усилията си на българската култура. Смятам Бога за свой водач във всичките ми действия; именно затова българистиката стана моя съдба.