Боговете на безбожника. История и литература

Случайно станах българист и мога да твърдя, че не аз избрах това призвание, а то само ме намери. В младежката си лекомисленост го изоставих за дипломация, но след време отново почувствах повика му. Това потвърди старата будистка истина: "Където и да поемеш, в крайна сметка ще се срещнеш със себе си."

Животът ми не е насочен към кариера или материални успехи; вместо това той е посветен на търсенето на истинския смисъл на човешкото съществуване — служба. Независимо къде отида, винаги вървя по този път. Макар че професионалният напредък и богатството имат своите преимущества, животът предлага много повече от тях и няма нужда да ги преследвам постоянно.

Единствено призванието за служене може да придаде стойност на живота ни. Никога не съм губил надеждата, че все пак мога да допринеса за българщината с моите усилия. Убедено вярвам, че Бог ми предоставя възможности точно там, където имам нужда. Според моя договор с Бога (мојата съвест), българистиката стана част от моята съдба./Петер Юхас/