Речник на книжовния български език на народна основа от XVII век (върху текст на Тихонравовия дамаскин)

Речникът на книжовния български език, основан на народната традиция от XVII век, представлява първия значим труд в областта на българистиката и славистиката. Той научно излага богатството на новобългарските дамаскини. Езиковото наследство от новобългарската дамаскинска литература играе важна роля в развитието на българския език, тъй като за пръв път след епохата на Светите Кирил и Методий възстановява връзката между писмения и говоримия език. Книжовният стил от XVII век съчетава компоненти от класическия архаичен език с живия разговорен вариант във всички аспекти: фонетика, морфология, синтаксис и лексика. Речникът систематично анализира цялостната лексикална и граматична информация относно езиковите факти и я представя в обяснителните и индексните секции на всяка статия. По този начин произведението предоставя ценен материал за изучаването на историята на българския език, историческата лексикология и диалектология. То може да бъде полезно също така при изследвания в сферата на сравнителната граматика между славянските езици, акцентологията им или сравнителната история на литературните славянски езици.