Мир на страха ни. Бележки под линия

Хронологията на разказа понякога се нарушава, а аз нямам търпение да достигна до днешния ден, когато нашите виртуални предчувствия, съмнения и страхове относно бъдещето станаха реалност. Надявахме се, че Кръчмарят ще се появи в един момент за да поиска сметката си и че Историята най-накрая ще изрази мнението си. Тя обаче продължава да мълчи, защото е написана от победителите или техните наследници. Учебниците все още заблуждават поколения с фалшиви версии; издателствата, финансирани с пари от червени куфарчета, предлагат некачествени книги; историческият факултет произвежда ново поколение историци под ръководството на агенти и деца на комунистическите лидери... Няма отчетност или равносметка. Има само обвинения без виновни.
Както казва Фокнър, писането е просто сглобяване. Сега опитвам обратния процес – да разгледам миналите години и да намеря закономерности, които ни доведоха до настоящата ситуация... Да избягам от журналистическия ентусиазъм, който често е по-възбуждащ от самия факт.