Прелесть и Светогорски стихотворения

АТОН

На Света гора не можеш да стъпиш върху пеперуда
и да сложиш кръстчета от лайка на котките.
Тук светлината постоянно се грижи над маслините,
а под тях Божията Майка седи и играе.

Тя все още е дете, говорейки си с костенурката като с кукла.
После откъсва цветята от огромния копър.
Светът остава учуден, че съществуват десет пръста за опора,
поради което всичко изглежда закръглено, удивително и влажно.

Между морето и върха мравките образуват керван,
носейки сол, която ще заровят в снеговете.
Слънцето е на колене и трябва да бъде хванато за сърцето,
за да изчака облаците и нежното им послание.

Аз съм случайният пътник – моите сандали са залепени за тревата.
Но обикалям безцелно и стигам до смокиня.
Един кълвач трепти, блестящ като деликатно злато,
и не избледнява вече хиляди години.

Ако продължа да разказвам, ще наруша тишината със словото си
и малката Мария може би няма да ме познае при заминаването си.
По-нисък съм от цвят и мравката ме наблюдава,
както се гледа шипка или клони на дърво.

Не се страхувам от приличието на къртица,
живееща в размазана реалност.
Мария става – разтърсвайки своите диви косици
и с десетте си пръста докосва целия свят.