През иглени уши

Антонио Торес е роден на 13 септември 1940 г. в малкото бразилско градче Жунко. Когато навършва двайсет години, се премества в Сао Пауло, където започва кариерата си като журналист. Литературният му дебют настъпва през 1972 година. Четири години по-късно излиза романът „Тази земя“, който получава преводи на френски, испански, италиански, немски, иврит и холандски език. През 1987 година той печели наградата за роман на годината в Бразилия с произведението „Балада за изгубеното детство“, а десет години след това – през 1997-а – взема отличието от Бразилския съюз на писателите за романа „Кучето и вълка“, който е продължение на „Тази земя“. През 2000 година Торес е удостоен с награда от Бразилската академия за цялостното си творчество.

„През иглени уши“ представлява третата част от трилогията свързана с "Тази земя". Действието се развива десет години по-късно, когато Тотоним остава сам; разделен със семейството си и загубил най-добрия си приятел. Изправен пред спомените за хората и важните моменти от живота си, той търси смисъл и мотивация да продължи напред...