Песните на Кабир

Поетът Кабир представлява една от най-забележителните фигури в индийския мистицизъм. Въпреки че той е основател на учение, към което все още се числят почти милион северни индуси, за нас Кабир остава жив като мистичен поет. Поезията му изразява както дълбокото прозрение за Реалността, така и пророчески импулс. Специалната роля на мистичното съзнание е да служи като посредник между две задължения: да избликва с любовно обожание към Бога и да се завръща у дома, разкривайки тайните на Вечността пред останалите хора. Затова артистичният израз на такова съзнание носи двойствена природа – това е любовна поезия с мисионерска цел, каквито са песните на Кабир - смесица от екстаз и милосърдие.

1.
„О къде ме търси моят слуга?
Погледни! Аз стоя до теб.
Не ме намериш нито в храма, нито в джамията,
Нямам присъствие нито в Кааба , нито на Кайлаш .
Не съм свързан с ритуали или церемонии,
Няма ме ни в йога, ни в аскеза или отказвания.
Ако искрено ме търсиш, ще ме откриеш веднага,
Ще срещнеш мен тук и сега.“

“О садху! – казва Кабир – Бог е диханието във всеки един дъх.”

2.
Какъв смисъл има да питаш светците
при коя каста принадлежат?
В края на краищата свещеникът и смелият войн,
както занаятчията със своите тежести,
всички тридесет и шест касти
равнопоставено търсят Бога и щастието си.

Глупава заблуда е да питаш за кастата на светиите.
Бога търси бръснарят, дърводелецът или перачът,
Райдас или Швапача - стари занаячи без значение от произхода им.
И индусите, и мюсюлманите достигат онази Цел,
където няма граници или разделения.

24.
Повече от всичко ценя любовта в сърцето си –
тя ми дарява безкраен живот сред света.

Тази любов прилича на лотос във водата -
расте чисто без да докосне тинята около него.

Тя наподобява жена,

която влиза в огън

по волята na обичта

и макар другите да страдат,

тя не пренебрегва чувството си.

Този свят океан с дълбоки вълни

е трудно преодолим;

Кабир казва:

„О садху! Малцина успяват да достигнат невидимия бряг.”