Нищо не е различно. Нищо не е същото

Сигурна съм, че в общи линии прекалявам с описанията на празнотата и бездната в душата си, използвайки сложни термини. Но е необходимо да повярваш, че това носи смисъл, който може да бъде предаден.

Той е равнозначен на
кошницата с ябълки от
преминаващия продавач,
на
тихото изразяване на
костенурките, стигнали до пътя,
на
оголените корени в
изгорялата гора под Мальовица,
на
самотността ти като понтонен мост
по Дунав или Темза,
на
черупките на орехи – счупени и изядени,
всичко и нищо едновременно.
Приятелко...

По-лесно би било да продължа напред, но спирането е активност - невероятно изтощаваща борба с невидими рани, която постоянно поглъща живота ти.

И може би ако успееш да проумееш всичко това, ще откриеш самото щастие... не знам...