Живот като строшено огледало

**Началото**

Живот, подобен на счупено огледало
Парчета, разпръснати по сивия под
Се опитвам да премина между хаоса от остатъци
От мечти, надежди и илюзии

От тях сътворявам призрачна мозайка
Водя безброй битки с фантасмагории
И те нахлуват една след друга
Опитвайки се да надвият моя разум

Парчета кожа висят от нарязаните ми ръце,
Но болката е заглушена в собствените си звуци.
Небето ги притиска, а краката ми - изранени -
Разпадат се сред ледения блясък на звездите.

Лудостта ми е страшна, непонятна и упорита;
Дишането става форма на самоизтезание.
Качвам се по склона след Сизиф,
За да присвоя чуждата мъка...