Класически китайски новели

Заглавието на представената книга - "КЛАСИЧЕСКИ КИТАЙСКИ НОВЕЛИ" - само по себе си е ясно, но изисква допълнителни пояснения в конкретния контекст. Всяко от трите термина в заглавието може да бъде интерпретирано различно и при буквалното му тълкуване не изглежда уместно.

Започвайки с ПЪРВИЯ термин – класически, той има историческа връзка с античността, а културната асоциация води към европейския класицизъм след XVII век (освен ако не използваме строго граматичното "класицистичен"). Обичайният език обаче предлага значението му като символ на утвърдена и общоприета стойност.

По отношение на ВТОРИЯ термин - китайски, тази дума сама по себе си е непозната дори за самия Китай през хилядолетията. Вместо това там се употребяват термини като Поднебесна или названия свързани със специфични царства до 1800 г., които след обединението получават имена според управляващите династии; впоследствие те са наречени чрез концепции като "джун" и "хуа", където "джун" означава централна или средищна земя, а "хуа" носи семантиката на процъфтяване. Освен това съществува понятието „джунгуо“, което означава „централна държава“ и обобщава цялостната територия.

Тези уточнения помагат на читателя да възприеме текстовете в контекста на времето и пространството. Част от историите произлизат от периода Тан (VII-X век), докато други подробно описват особеностите на последната династия Цин (XVII-XX век). По този начин произведенията могат да бъдат определяни като китайски единствено в нашите разбирания – забележително е как много хора извън страната я наричат с разнообразни несвойствени имена.

ТРЕТИЯТ термин също заслужава разяснение, тъй като замества оригинални китайски понятия. Думата „новела“ понякога заменя специфичен жанр литература от около VII век, известен под името “истории за странното” ("чуанци"), характеризиран за времето на династия Тан. В друг случай тя обозначава повествувателни форми, които синтезират натрупания опит през годините – например историите на Пу Сунлин (XVII-XVIII век) представляват условно значение с акцент върху белетристиката.

Тази характеристика служи за основа както за авторските творби така и за свързаността им с важни личности. Това става особено видно предвид факта, че след популярните ранни жанрове без посочени авторства вече писателят смело излиза напред — въпреки рисковете свързани с репресии срещу някои тематики.

Нека преминем към великолепните новели и техните автори: предложеното четиво може би не е толкова завладяващо колкото самият материал, но то е необходимо задълбочение за оставяне трайна следа у читателя отвъд чисто художественото измерение.

Династия Тан представлява ключова епоха по множество линии; постигнатото тогава обединение позволява появата на една от най-силните световни сили — стабилна във вътрешнополитически аспект и уважавана икономически сред далечносходящи страни.

Културният напредък през този период се характеризира със значителен разцвет: точните науки постигнали редица успехи включително развитието на трудове по математика; армейска групировка учени-математици достигаща 3260 души регистрирана около VII век! Още предшествал подобрения във печатарството около VI века увеличило достъпността до книги посредством големи библиотеки съдържащи стотици хиляди томове!

Разрастващият се град Чанан демонстрира динамиката чрез население над два милиона души — един истински политически и търговски узел в Азия през онзи период.
Бора Беливанова