Романите на Димитър Димов

**НОВ РОМАН ЗА РОМАНИСТА**

Димитър Димов, известен романист, е значима фигура в съвременната българска литература и продължава да бъде такъв. Неговият талант и съдба вероятно са допринесли за това.

След 9 септември 1944 г. България преминава през драстични промени. Преобразуването на обществото и ценностите влияе не само на социалния живот, но носи със себе си последици от разрушаването на предишните структури. Творците се сблъскват с най-трудната битка – тази с вътрешните си убеждения и собственото творчество. Стратегиите на новата литературна парадигма често използват стария партиен девиз: "Който не е с нас, е против нас!", което важи особено за изявените таланти, някои от които вече са признати като класики. Опитът да бъдат преформулирани в контекста на новата литература представлява рискова задача, а останалите сами ще направят своя избор относно участието си.

Авторът трябва да намери баланс между моралните принципи и политическите компромиси за успеха в кариерата си. Възможният резултат може да доведе до мълчание или до стабилна позиция сред установената литературна традиция.

Съмненията и заблудите доминират атмосферата; автоцензурата става основен враг за писателите. Късният Фурнаджиев редактира творбите на автори като „Пролетен вятър“, докато Ст. Ц. Даскалов изглежда потопен в материализма на социалистическия реализъм - факт трудно убедителен след неговото минало публикуване във списания от 30-те години.

Даже утвърдени имена като Каралийчев и Елин Пелин попадат под натиска на тези опасности, а част от тяхното "буржоазно" наследство започва да влиза в рамките на "прогресивната" литература; много чакат реда си пред входа...

Малцина осъзнават какви последствия носи споразумението с компромиса върху текста – особено когато той е все още уязвим по свой начин. Можем само да предполагаме как би изглеждала нашата литература без катастрофалната дата 9-ти септември: Какво можеше още да напише Ат.Кирил Далчев? И как би звучала великолепната творба “Иван Кондарев” ако не беше обременена от ограниченията наложени от новия реализъм? Социалните конфликти представени в романа „Тютюн“ могат ли всъщност просто да бъдат фонове към любовни истории?

„Поручик Бенц“ например е буржоазно произведение далеч от клишетата налагани по онова време... Такива оценки опитват да му нанесат вреда ортодоксални критици, защото този тип литература остава непознато теренно поле за тях.

Романите на Димов демонстрират определена философия относно историята ни - примери можем лесно да намерим при други велики авторитеты както Ем.Станев..., но те притежават завидни качества: проницателност, духовна изтънченост , психологическо майсторство...

Литературният свят тепърва предстои задействане (както личността) със сложността около образуването им – макар че конфликтующими темами присъстват момичета работнички оказали се жертви над войнишкия хляб…

Д.Димов понесе своето товарене без страхове или скрупули относно различния поглед към него самият.. Отговорността му включвала две версии/редакции даже!

Изданието през началото на ’90-те поставило под въпрос митологията около индивидуална непримиримост! Все пак аргументът наклонява моста между идеология и реализация чрез художествено слово…

Критическата работа „Романите на Димитър Димов“ открива читателя веднага навлизащи силови полета - затваряйки течения привлекателности исторически случили ситуации околоконтекстуално доказани оригинални модели…

На финала мога само искрено сърдечно удостоверявайки мощ произходящ седмица след поканата ми рецензентско занаятие: вашият труд стана пример където научното познание ненуждосува статична терминологично-парализираща лексика....