Лептата и други разкази - двуезична

Илиас Пападимитракопулос е част от поколението на следвоенните писатели, което се оформя около 1974 г., когато свършва управлението на военната Хунта. В много отношения той споделя общи черти с други автори от същия период като Валтинос, Дука и Нолас, но успява да развие собствена уникална линия в прозата. Вероятно заради характера си или значимостта на паралелната му есеистична работа, той става символ на новото течение в литературата. Неговият стил оказва влияние върху цялата гръцка проза и вдъхновява многобройни млади творци.

Като военен лекар, авторът обикаля почти всяко кътче на страната и множество преживени събития намират отражение в неговите разкази. Тематичният спектър е безкраен. Той е автентичен минималист и перфекционист; способен е да напише кратък разказ дори само с името си и фамилията си, винаги балансирвайки между трагичното и комичното, без да допуска ограничения.

След дебютния сборник "Зъбна паста с хлорофил" (1973) последват още шест сборника със свои произведения:
- "Творчеството на прозаика Никое Кахтиуис", 1974
- "Топли морски бани", 1980
- "Четири местности", 1996
- "Писма до годеника", 1998
- "Розамунда", 1999
- "Зависи от теб", 2000

Сборникът „Лептата и други разкази“ включва дванадесет истории, които са тясно свързани с семейния кръг на автора и носят автобиографични нюанси – фигури като баща му, майка му, чичо Георгиос, вуйчо Нондас , баба му , кучето както и мандариновото дърво сред другите.

Всички тези разкази са изпълнени с дълбоки чувства; те притежават сгъстена форма напомняща поезия със запомнящи се заключения: „Майко, мандариновото ни дърво все още живее!“, „в блуждаещия поглед видях явно презрение“ и др. Завършеците не предлагат просто фантазии – те представляват откритие за читателя относно нещо по-дълбоко което остава у него при затварянето на книгата.

По инициатива на издателя г-н Младенов направихме това издание двуезично с цел то да служи като помощно средство за изучаващите гръцки и български език при сравнителния анализ във преводите.
Йордан Поромански