Кризата на публичния мениджмънт

Ситуацията беше бедна, забранена, предопределена, спокойна и еднообразна. С времето обаче стана материалистична, без ограничения, истерична и значително разнообразна. Отгоре и отдолу присъстваха еднакви елементи и актьори в различни роли.

Както в миналото, така и сега начело стоят системни престъпници, които безмилостно експлоатират държавата за свои лични интереси. В предишните години тези "елити" или "лидери" бяха комунистически патриоти или интернационалисти под закрилата на Москва; днес те са демократични капиталисти - също патриотични, но вече глобални фигури с подкрепа от Брюксел и Вашингтон.

Тези същите групи – родове и фамилии – ръководят изграждането както на социализма в миналото, така и на модерния капитализъм сега. Те следват тенденциите според посоката на политическия вятър. А народът остава скрит задълбочено да оцелява както тогава, така и днес; единствено сега има нова възможност - емиграция. Преди хората бяха лоялни към партията си като социалистически работници; днес те служат на олигархията/мафията като наемници със изпепелени души.

Има мнение, че ситуацията би могла да бъде по-лоша; вероятно е можело да бъде много по-добре. Най-сигурното обаче е настоящото положение такова каквото е. Ако не ни удовлетворява – трябва да се променим или просто да се примирим. Първият вариант носи надежда и смисъл; вторият няма никакъв смисъл. Изборът стои пред всеки индивидуално първо а после може би колективно – ако изобщо сме способни за това „заедно“.

Светослав Ставрев