Мечо Пух/ Златни детски книги

**Къщичката в къта на Пух**

Когато бяхме съвсем малки, вече станахме шестгодишни.

**Предговор**
Ако сте чели друга книга за Кристофър Робин, вероятно помните, че той имаше един лебед (или пък лебедът принадлежеше на него - не е ясно). Този лебед се наричаше Пух. Това беше много отдавна и когато се разделихме с него, запазихме името му - мислехме си, че той вече не го желае. След това, когато Плюшеното Мече изрази желание да има уникално име само за себе си, Кристофър Робин без колебание заяви: "Мечо Пух." И така стана. Сега след като ви разказах за Пух, ще споделя и другите подробности.

Не можеш да прекараш дълго време в Лондон без да посетиш зоопарка. Някои хора преминават през входа на зоопарка и бързо стигат до изхода. Най-добрите обаче предпочитат да отидат направо при любимото си животно и остават там. Затова Кристофър Робин винаги посочва полярните мечки и шепне нещо на третия пазач отляво; след което вратите се отключват и ние започваме да блуждаем по тъмни коридори и стръмни стълбища докато достигнем специалната клетка. Вратата ѝ се отваря и едно кафяво рунтавче с радостен вик "О, Мечо!" хуква към Кристофър Робин. Това мече носи името Мечо – чудесно име за мечка! Интересното е, че не можем да определим дали сме кръстили Мечо на Пух или обратното; преди знаехме как е било, но сега сме забравили...

Докато разказвах това, надникна Прасчо със своя писклив глас:
- Ами аз!
- Скъпи мой Прасчо - казах му аз -, цялата книга е за теб!
- Но тя е за Пух! - извика той. Ясно е защо: Прасчо ревнува понеже смята, че началният предговор ще бъде само за любимия ни герой – разбираемо е! Вярно е обаче също така ,че на него му принадлежат доста моменти които са пропуснати от самия Пух . Не можеш просто така да вземешПух в училище без всички около теб веднага да разберат ,докато Pасчo e толкова дребен ,че спокойно може da se побере в джоба ти ; а освен това e успокояващо pоздавайки внимание върху него особено когато те терзаят математически въпроси като например две по седем дали правят дванадесет или двайсет و две? Често пъти Pасчo внимателно заглежда мастилницата – по този начин придобива знания значително повече отколкото Puh ,който няма против . „Някои хора притежават ум“, казва той,“други – не.”
Сега останалите също започнаха да питат: “Ами нас?” Така че може би най-добре ще бъде просто да спра тук с Предговорите и направо да продължа към съдържанието.
А.А.М."