Внезапна освобождаваща мисъл

Шел Аскилдсен, роден през 1929 година, е признат от много хора за един от най-влиятелните норвежки автори на проза след Втората световна война. Той два пъти получава наградата на норвежката литературна критика и притежава множество други престижни отличия.

Дебютът му настъпва през 1954 г., но истинското му призвание и популярност идват едва в 80-те години с публикуването на сборниците "Нищо за нищото" (1982) и "Последните бележки на Томас Ф. за обществото и хората" (1983). Сред основните теми, които го занимават, са екзистенциалните въпроси относно индивидa, социалната изолация, самотата, нарушената комуникация и отчуждението между хората - особено сред близките роднини. Неговият стил напомня донякъде на Хемингуей и френските неороманисти; той е известен със своя минималистичен подход – използване на опростени синтактични структури с икономичен език без патетика или ярко проявление на чувства. Понякога разказите придобиват драматургична форма, като действието се свежда до диалози или монолози представяни почти като цитати. Според редица критици цикълът разкази "Последните бележки на Томас Ф.", част от който предлагаме тук за българската аудитория, представлява една от най-значимите творби написани в Норвегия през 80-те години.

Творбите му са преведени на деветнадесет различни езика.
Сред романите му са: "Господин Леонард Леонард" (1955), "Братът на Давид" (1957), "Заобикаляща действителност" (1969), "Скъпи, скъпи Улуф" (1974) и "Ежедневие" (1976).

В областта на кратките разкази можем да открием заглавия като: "Вече ще те изпращам чак до дома" (1954), "Кулиси" (1966), "Нищо за нищото" (1982), "Последните записки на Томас Ф."(1983), “Внезапна освобождаваща мисъл” (1987), “Голямата пустош” (1991) и “Кучета в Солун” (1996).