Баща на мъртвите

„Баща на мъртвите“ е едно от най-впечатляващите произведения на Балаж Дьоре. Текстът запазва езиковия пуризъм и микрореалистичната прецизност, характерни за епичната проза, но в същото време включва иновационни аспекти, въпреки своя консервативен стил. Периодите на скръб и спомени карат разказвача постоянно да си припомня личността и живота на баща си, придавайки им нови значения; той преосмисля своето познание и пластовете от спомените си, които му позволяват да погледне назад в миналото. В светлината на тайните дневници на бащата тези спомени претърпяват значителна трансформация. Книгата представя историята на това двустранно изследване: вътрешните събития в откритите следсмъртни дневници драматично изменят воспоминанията на разказвачa. Интровертният образ на баща му и противоречивият му характер са представени с яркост под „острото осветление на съчувствието“, което свидетелства за една ера, която все още не сме проучили достатъчно. Балаж Дьоре изгражда паметта за своя баща с безкомпромисна точност и сдържан лиризъм, без да звучи поучително или натрапчиво сантиментално – способност, притежавана само от значими писатели.