"Бай Ганю" и Бай Ганю. Загадъчната творба за проблематичния българин Бай Ганю

Бай Ганю представлява универсален archetyp на човешкия "зооегоизъм" – социален хищник, който не признава или игнорира социалните и морални норми. Той става доминираща сила в извънредни ситуации по време на исторически трансформации в „междинните” общества, където съществува вакуум в социалния, морален и ценностен аспект. Това дава шанс за проявление на агресивните антисоциални инстинкти, свързани с чувството на обида (или ressentiment) според Ницше – накърнено самочувствие от национален или социален характер, което е основата за левите и десни тоталитаристки идеологии и методи на управление.

Образът на Бай Ганю е многозначителен символ. Въпреки че често служи като инструмент за анализиране цивилизационната принадлежност на българите, той не може да бъде определен единствено като национален, социален или цивилизационен тип. Различни интерпретации през различни исторически периоди акцентират върху "националното", "социалното" или регионално-цивилизационното измерение.