Паника в Града на светлините

В този роман съм комбинирал реалността с измислицата, личната си история със сюрреалистични елементи и самоиронията със сериозен тон. В началото целта ми беше да разгледам темата за културните "фантазми" – видения или въображаеми образи. Не става дума за любовни истории (за които вече са написани безброй книги), нито за политика или професионални аспекти... Всъщност, от две десетилетия живея в Париж - град на визии и фантазии. Всеки новодошъл в Париж има свой „план“ относно емоционалните приоритети: някои бързат към Айфеловата кула, други се отправят към Нотр Дам, трети следват стъпките на импресионистите от Монмартр, а четвърти се насочват към Лувъра... Кой не е мечтал за Париж?

Романът на Матей Вишниек представлява интелектуално предизвикателство, тъй като текстът остава "отчужден" спрямо традиционните разкази в литературата на емигрантите, дори когато темата включва съдбата на твореца-емигрант. С ирония и самоирония авторът успява да улови атмосферата на Париж, но също така дистанцира погледа си от утвърдените стереотипи по отношение на Града на светлините. Той изгражда сюжет, в който границите между фантастичното и реалното изчезват; светлините оформят сцената за непрестанни културни взаимодействия. Повествованието представя един идеализирана представа за Париж — населяван от “призраците” на велики писатели и художници. Тънката струна на самоиронията отделя героя-разказвач във неговото духовно пътешествие.