От историята на българския книжовен език към теорията на книжовните езици

Какво е книжовноезиковата норма и кой определя правилността в езика? Какви са аргументите за това? Защо нещо се счита за вярно или грешно? Когато правило бъде записано в наръчник, трябва ли да приемаме безпрекословно, че то представлява единствено верния вариант? Правилата неизменно ли остават същите или с времето подлежат на преосмисляне и промени? Каква е връзката между книжовния език и обществото, както и между него и кодификаторите – автори на речници, граматики и учебни помагала? По какъв начин социалните промени оказват влияние върху книжовния език? Дали всички книжовни езици функционират по един и същи начин или историческият им контекст оформя техните основополагающи характеристики днес? Как следва да реагираме на отклоненията от установеното в наръчниците?

Много от тези въпроси възникват у всеки от нас – особено в настоящия момент, когато употребата на езика е толкова интензивна като никога досега. В своята работа Боян Вълчев поставя пред себе си теоретични цели, но също така се фокусира върху практически аспекти. Той стреми да предостави обяснения за редица езикови явления от миналото до наши дни, които ще бъдат полезни не само за учениците и учителите, но също така за студентите, родителите и всички членове на българското общество.